SEO срещу социани мрежи

В последните няколко години постоянно изникваха нови интернет
компании/страници/портали, които бяха обявявани за "the next big thing"
дружно от всички дизайнери, консултанти и експерти. На собствениците на
страници беше обяснявано, как тази възможност не трябва да бъде пропускана.
Добави се още една стъпка в изграждането на цялостната онлайн картина. Първо
се поръчва страница, след това се добавя някой онлайн магазин или каталог за
обяви, след това система за коментари и оценки, включване на реклама , под
формата на банери или текстови реклами (например Adwords), тогава идва и
стъпкатаката с оптимизирането за търсещите машини (SEO), и новата стъпка
оптимизиране за социални мрежи (SMO). По принцип препоръката да се работи
активно и в социалните мрежи, сама по себе си не е грешна. Проблема е че
често тези социални мрежи са просто една мода, а както знаем, когато
следваме всяка една мода разходите ни скачат главоломно. В момента е много актуално да се твърди че оптимизирането за търсещи машини
е отживелица, а социалните медии за сметка на това, са задължителни. Реално
погледнато никога не е било толкова лесно да достигнете потенциалните си
клиенти. Правиш си един блог, малко twitter и цялото това нещо подплатено с
една facebook фен страница. След известно време клиентите идват сами, нали
всичките големи компании така правят. И не само това, клиентитите ще бъдат
фенове или дори, както казват по сектите, последователи. Това звучи
чудесно, или? И следвайки познатото от телевизията мото на ве-ес-телешоп "но
това не е всичко". Вашите последователи и фенове не само ще купуват вашите
стоки, те ще ги препоръчват и на най-близките си приятели и ще оценяват
чудесно вашите продукти. Резултат от това развитие е, че ще можете да
закриете маркетинговия си отдел, защото не ви е нужен. Ето на това ако му
казвате нищо. А какво може да постигнете като оптимирате сайта си за търсачките? Няколко
ключови думи на първо на място? И то в момент когато интернет се
персонализира толкова много? От висене във фейсбук, хората посещават ли
изобщо гугъл?
Ако трябва да бъдем честни, интернет изобилства на мнения подобни на горните
два абзатца. И със сигурност социалните мрежи са нещо много страхотно за
маркетинга. Създават се множество възможности, шансове и средства за
постигането им. Човек може да контактува с много хора и да събира
впечетления и опит, които са често реални, открити и директни. Без
социалните мрежи тази информация е много трудно достъпна или изключително
скъпа. Естествено, че един продукт може да се продава и вирално, само че
нека да бъдем честни: Продажбата на болчета не е точно вирална и трайна. Често липсва субективния поглед. Погледа, който не се влияе от всяка нова
мода. Този поглед би трябвало да се базира на дадената бюджетна рамка. И
точно при социалните мрежи, сме свидетели на нарушаването на този принцип.
Фирмите който виждат в социалните мрежи само един инстурмент за продажби,
недооценяват възможностите и ги грози опастността много късно да разберат,
че социалните мрежи не могат да изплатят инвестициите направени в тях, тъй
като разходите по поддържане на качествени профили са големи. Освен това,
това не е нещо, което лесно можем да аутсорснем на някоя рекламна агенция,
или на онова новопостъпилото студентче, което много разбира. Този който
опитва по този начин (много вероятно) ще се провали. За да се чувстват тези
профили живи, поне от време на време трябва някой от хората които вземат
решение и/или носят отговорност в дадената фирма да участват активно. А ако
тези хора нямат времето или желанието, то би било по-добре да си спестим
труда и парите, защото едно е сигурно - присъствието в социалните мрежи не е
задължително. Предимства на оптимирането за търсачки (SEO)

Основното предимство на SEO е че лицата, които дават поръчката не е нужно
толкова активно да се занимават с темата. Особенно когато има агенция, която
е поела и изработката на уебсайта и всякакви промени свързани с SEO са
въпрос на вътрешна организация. В случай на успех поръчителя има само
задължението да плаща хонорарите на агенцията и да се наслаждава на
покачените продажби в интернет, или съответно спечелените клиенти. Звучи
много простичко, само че не е съвсем така. Тъй като гиганти като facebook,
получават много от трафика, гореспоменатите фирми, неучастващи в социалните
мрежи, трябва да заемтат вискои позиции в търсачки, а конкуренцията там е
много ожесточена. Голямата разлика, е че посетителите които са ни намерили през търсещите
машини, не искат да бъдат забавлявани, разсмивани или да разговарят с нас за
времето. Грубо формулирано има две възможности - или им харесва вашия
сайт/онлайн магазин, или не. В тази ситуация е много по-трудно да се изгради
връзка с клиента, но които не може да пробие в перманентната комуникация с
клиента трябва да живее с този недостатък. Както винаги...

За съжеление, това приказно място интернет, където можем да достигнем
хиляди, дори милиони клиенти само от гаражното дюкянче, което имаме е
невъзможно. Естествено, че има от време на време примери, за това как някои
успяват, но това са изключения. Както е в повечето случаи, избора на
маркетинг инструменти е специфичен за всяка фирма и зависи от нейната
дейност и възможности. Този който има желание и възможности е хубаво да бъде
представен във фейсбук. Но ако се надявате на бързи успехи и милиони лева
оборот, по-добре да не се занимава. А дали SEO е правилно за вас и
достатъчно рентабилно, също подлежи на проверка.

Правилата на BBC за онлайн журналисти

BBC пусна на широката публика правилата за публикуване. Нищо ново под
слънцето, но пък лесен документ, който да дадете на вашите фрилансери, които
пишат статии. Не е и за пренебрегване опциите които предлага CMSа , който
работите. BBC guidelines for linking - Sept 2010

Бюлетин за 41 седмица

Много интересна и задълбочена статия на Tech Crunch, която обяснява защо
само след 5 години фейсбук ще е по-голям от гугъл.
http://techcrunch.com/2010/10/02/facebook-bigger-google/

Superhosting.bg има невероятна промоция от 55%. Няма да съжалявате, както
обикновенно става, аз си купих и едно домейнче в повече, но хостинга
наистина е изгоден. Според твърдения потвърдени едва ли не на четири очи, на по чашка тоест Bing
използва CTR в алгоритъма си http://selnd.com/aF6idf

Алгоритъма на гугъл взема под внимание кликванията от посетители на
траницата (CTR). Това като цяло не е никаква тайна. Интересното е с каква
честота се случва това - http://bit.ly/9OicLs (статията е на немски)

Абсолютния оффтопик. Гугъл разработва кола, която шофира сама. Вървят
тестове с тойота приус за повече информация тук.
http://googleblog.blogspot.com/2010/10/what-were-driving-at.html

Microsoft's Ballmer Hopes Windows Phone 7 Makes Up for Missteps - WSJ.com

Microsoft's Ballmer Hopes Windows Phone 7 Makes Up for Missteps - WSJ.com

Going in Overseas

Timberklake in Comedy Central

http://www.thedailyshow.com/watch/thu-september-30-2010/justin-timberlake

Balmer is right for Android it is not free

As the world biggest spammer, and as a company that could not understand why patens are important, Google will have to start paying just a lot of money. The CEO of Microsoft Steve Balmer, told in an interview "Google Android is not actually free. They should pay some patents." This is so very correct. A few years ago Sergei Brin, one of the Google founders thought that they con just scan all of the worlds Books and give them to the open public, without paying any copywright. They probably thought , we can go with that we are google of course.
That is the prestory. Apple had the same problem with iPhone OS. So what they did? They sued HTC for Android patens. The whole apple sucking coummunity wrote in their blogs, ya they are going to HTC because they are friends with google, they do not want to mess around. So popular thought was this is ok. A few months later Microsoft is sueing Motorolla for the same fucking thing. It is not that Android had really created something ot their own. But the comments were crazy espessially Tech Crunch http://tcrn.ch/bKekM. So they start to comment how bad is microsoft for sueing.  

Бюлетин 01.10.2010

Гугъл предлага алтернатива на на Jpeg - http://bit.ly/bIu9V6

Потреблението на фейсбук започва да пада - http://bit.ly/bjBPPt

Бюлетин за 30.10.2010

Affiliate Links и как да ги скрием в Wordpress.
http://yoast.com/affiliate-links-and-seo/

Какво трябва да съдържа един софтуер за Линкбилдинг - http://bit.ly/9W3Jfl

Архитектура на сайта http://searchenginewatch.com/3641392

5 начина по които да познаем, че клиентите ни са ужасни
http://bit.ly/aFDFJ3 Да изключим гугъл инстант подкаст на радио за seo (немски)
http://www.radio4seo.de/sem-kochstudio-13-google-instant-search-aus-sem-sich
t-special
Днес новинките са по-малко и по-маловажни

Бюлетин 29.09.2010

Google starter guide updates -
http://googlewebmastercentral.blogspot.com/2010/09/seo-starter-guide-updated
.html

5 Начина за беклинкове в социални мрежи:
http://searchenginewatch.com/3641386 , номер 2 е с изклчителна ефективност. Как да вземем нов клиент, какво очаква клиента от нас и кога трябва да спрем
да вземаме нови клиенти -
http://www.searchenginejournal.com/taking-on-a-new-seo-client/24454/?utm_sou
rce=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+SearchEngineJournal+%28S
earch+Engine+Journal%29 (Yahoo Site Explorer )

Copycats (статията е на немски) -
http://www.tagseoblog.de/copycats-ideenklau-na-und

Според "Уол стриит джърнал" Skype и Facebook за сключили сделка и услугите
на скайп ще могат да се ползват през фейсбук. Бутона "харесва ми" на фейсбук ще влиза в алгоритъма и ще има влияние при
търсенията.

Черен списък за google instant ((blacklist, google, instant))

Download now or preview on posterous

google_instant_blacklist.pdf (357 KB)

Новинки за онлайн маркетинг и SEO

========================================================================
Bing помага на градския транспорт. За щастие на пътуващите в градския транспорт, Bing предоставя услуга, с която те могат да си направят план как да стигнат от точка А до точка Б с обществен транспорт. Транспортните средства, които обхваща тази услуга са автобуси, метро и трамваи. В самото начало, план как да стигнете от едно до друго място може да направите само за 11 големи града в САЩ - Бостън, Чикаго, Лос Анджелис, Минеаполис, Ню Джърси, Ню Йорк, Филаделфия, Сан Франциско, Сиатъл, Вашингтон и Ванкувър. ========================================================================
Фейсбук с гласови команди

Генералния директор на фирмата Advertising Age, съобщи че тяхната компания тества в бета фаза система за глас при социалните мрежи. Създателите на този продук са водени от идеята, че много хора пишат новия си статус във Фейсбук докато шофират. Фирмата иска да вгради услугата в мобилните телефони, а и дори като бутон към система свободно говорене. За момента няма ясна стратегия как ще се монетаризира този проект, но възможностите ще бъдат проверявани в бъдеще. ========================================================================
Майките и тяхното време в интернет

Майките с малки деца, които са активни в интернет блогове и форуми могат да се окажат чисто „маркетингово злато“. Те обикновенно имат най-голямо влияние при покупките в домакинството. Причина номер едно защо майките четат блогове и форуми от такъв тип, не е че току що им се е родило първото дете или защото искат да се свържат с други майки като тах, въпреки че тези причини не са маловажни, на първо място те търсят начин да спестяват пари. Подобно на това най-популярните блогове и форуми са тези които са ориентирани към правилното разпределение на бюджета. Логично, много успешни реклами за този тип уебсайтове ще са талони за намаления. И не на последно място, жените които четат такива блогове, мислят много повече за децата си и семействата си отколко за себе си. Така че, рекламата на детски дрехи и принадлежности, бебешки аксесоари и колички, би била в пъти по-ефективна от рекламата на гримове, козметика и луксозно бельо. ======================================================================== Злоупотреба с данни на инжинер от Google

27 годишен инжинер от Гугъл на име Дейвид Барксдеил е бил уволнен през юли, поради злоупотреба със служебно положение. Като член на технически екип, който има достъп до потребителските акаунти, е наблюдавал действията (предимно е чел чат сесиите) на четири непълнолени дами. Допълнителна информация около темата за това какво поверяваме на гугъл ще има в някоя наша подробна публикация. Тази информация беше потвърдена и в последствие от самите Гугъл:
„Уволнихме Дейвид Барксдеил за нарушаване на вътрешната политика на гугъл. Ние контролираме много внимателно броя на хората които имат достъп до акаунтите на потребителите и се грижим за висока сигурност при тези операции - например, правим все повече анализи на лог файловете от сърварите. За съжелиение, винаги ще има хора, които ще имат достъп до тези акаунти, но това е нужно, за да ги поддържаме.“ - Бил Коугран, Senior Vice President of Google Engineering. Още по темата на англ.:
http://gawker.com/5637234/
http://techcrunch.com/2010/09/14/google-engineer-spying-fired/ ========================================================================

14 годишна англичанка кани 21000 хил души през Facebook на рожденния си ден

Както съобщи Дейли Телеграф, 14 годишна англичанка покани 21000 хиляди на рожденния си ден. Ребека, объркала настройките на своя фейсбук профил и поканата ѝ за рожден ден била пусната като обществено събитие. Телефона и адреса ѝ били публикувани и до вечера имала повече от 8000 потвърждения. Реално момичето е искало да покани не повече от 15 приятели за рожденния си ден. Ядосаната майка и е прибрала компютъра и естествено е отказала събитието във фейсбук. Въпреки това местната полиция ще наблюдава района, в случай че се събере голяма тълпа. Ичточник: http://www.telegraph.co.uk/technology/facebook/8012043/Girl-14-fears-21000-pa...

This is only for test

Преди известно време, Ейми ембрълинг, една от бизнес партньорите ми, сподели
една статия на Харвард Бизнес Ревю озаглавена "Управлявай енергията си , а
не времето си! " написана от Тони Шварц и Катрин Маккарти. В статията идеше
реч за това как лидерите (това важи всъщност за всеки от нас) би трябвало да
се фокусират вниманието си над това да създават полета от енергии вместо да
се занимават с класическия подход да по си планирам и използват ефективно
времето. Авторите не бяха най-отдолу, но пък бяха осъзнали че никога няма да
има повече време за това и онова. Статията описва няколко характеристики
които допринасят за тези повишени нива на енергията, но едно от техните
главни заключения че енергичните хора живеят и изживяват в оценяващи и
позитивно настроени.

Вярвам че великите организации са велики, точно защото хората в тях са
активно оценявани и се забавляват правейки дова, което имат нужда да правят.
Това е вярно, особенно когато времетната са трудни. (Ние също сме изживявали
такива времена) Хората в тези организации все пак някакси успяват да намерят
начин да са мили един към друг и да се забавляват с това което правят.
Въпреки че не искат да се измъчват, те са доволони от факта че работят с
хора, с които са им приятни.

Font Tests

From: Petrov [mailto:n.h.petrov@googlemail.com]
Sent: Friday, September 17, 2010 11:55 AM
To: post@seobing.posterous.com
Subject: Font Tests

Новините на кратко: Днес световно известната корпорация Гугъл изстреля човек в космоса. Излезе икономическия доклад на световната банка. Според него България продължава да е световен лидер в технологиите. -  PT Sans

Новините на кратко: Днес световно известната корпорация Гугъл изстреля човек в космоса. Излезе икономическия доклад на световната банка. Според него България продължава да е световен лидер в технологиите.  – PT SANS CAPTION

Новините на кратко: Днес световно известната корпорация Гугъл изстреля човек в космоса. Излезе икономическия доклад на световната банка. Според него България продължава да е световен лидер в технологиите.  – Myriad Web pro

Новините на кратко: Днес световно известната корпорация Гугъл изстреля човек в космоса. Излезе икономическия доклад на световната банка. Според него България продължава да е световен лидер в технологиите.  Myriad pro

Types Test

Има всевъзможни начини да пишеш един мейл , но така си е мнго сладко , толкова сладко че нямам думи ...

From: Nikola Petrov [mailto:petrov@holidayhomebg.com]
Sent: Thursday, September 16, 2010 3:05 PM
To: post@seobing.posterous.com
Subject: Types Test

Само се чудех, могат ли да изглеждат нещата и по друг начин.

Или дори по-тежко Например някак си по-така модерно. Някак си по-леко.

Unikalni shriftove ima na latinica , free of charge

Types Test

Само се чудех, могат ли да изглеждат нещата и по друг начин.

Или дори по-тежко Например някак си по-така модерно. Някак си по-леко.

Unikalni shriftove ima na latinica , free of charge

Бойко Борисов и ИТ бранжа

From: Petrov [mailto:n.h.petrov@googlemail.com]
Sent: Saturday, September 11, 2010 11:14 AM
To: post@seobing.posterous.com
Subject: Бойко Борисов и ИТ бранжа ((tags: Бойко Борисов, SEO, вицове, смях, IT))

Бойко Борисов може да туитерва със 141 знака.

Бойко Борисов работи за Гугъл. Като търсачка.

Бойко Борисов има на AdWords CPC от -0,5.

Бойко Борисов е отхапал логото на Apple.

Бойко Борисов има Flash неговия iPad. Така го е получил.

Бойко Борисов верлинква с rel=neverfollow.

Бойко Борисов не се придържа към уебстандартите. Интернет се придържа към Борисов.

Бойко Борисов блогва с Wordpress 3.3

www.boikoborisov.com има pr 11

Бойко Борисов компютърни вируси с del бутона.

WWW е бил единствено открит, за да може в него да се говори за Чък Норис.

Господ следва Бойко Борисов в twitter.

Бойко Борисов има iPhone 4G HD. В бяло.

След срива в Уикипедия, за да я възстановят просто са помолили Бойко Борисов за интервю.

J))))

12 естествени закони на бизнеса

От Ари Веинцвайг

Превод Н.Х. Петров

Много пъти са ми задавали този въпрос: „Каква е тайната на твоя успех?“ Отговора е че няма такава. Успехът се състои от много неща, включително усилена работа, добри идеи със солидна приложимост, възможността да се въстановяваш напълно след грешки, малко късмет, няколко доби пробива с след това още повеше усилиена работа. Този списък е доста точен, но не много полезен за някой който иска да създаде стрхотен бизнес.

Това което до сега съм намерил за много полезно, е съществуването на организационни принципи, които постоянно работят и следват един природна последователност в общата картина. Моя бизнес партньор, Пол Сегинау ги нарича „Природни Закони на Бизнеса“. Нашият опит показва, че тези природни закони са приложими за всеки бизнес без значение от размера, положението, възрастта или продукта/услугата, която предлага.

Изключения съществуват, но ще си кажа диреткно, не бих ви препоръчал да изразходвате много енергия опитвайки се да докажете, че тези правила са грешни. Прегледай и избери правила от списака, така както ти се иска. Надявам се да ти помогнат толкова колкото помогнаха и на нас.

1.   Много по-вероятно е да постигнеш нещо велико, ако имаш вдъхновяваща и стратегически здрава визия.

Естествено, че има хора киоти никога не си записват виждането си за величие, въпреки това намират начини да построят успешни организации. Но по нашия опит можем да съдим, че е много по-вероятно да създадете нещо специално, когато имате такова виждане. Със сигурност е много по-приятно да правите това просто по пътя.

Но каква е тази визия, или виждане? Така както ние го определяме , това е картината как изглежда успеха в определен бъдещ момент. Ако започвате нов бизнес, бих Ви препоръчал да си изберете времева рамка, за минимум идните три до пет години; по-напред в бъдещето би било дори по-добре. Визията съдържа подробности какво прави бизнеса и защо е специален. Тя описва начина, по който се чувстват хората, които работят в този бизнес. Тя също така включва начина, по който организацията се свързва с клиентите си, и начина по който пасва на заобикалящата го среда. Може дори да включва, колко ще изкарваме ти и аз и колко оборот имаме и за какво ще го даваме.

За да бъде ефективна визията трябва да бъде толкова вдъхновяваща, че всеки участник нужен за постигането ѝ, да бъде достатъчно мотивиран да вложи цялата си енергия. Трябва да бъде стратегически смислена (тоест предизвикваща и по никакъв начин лесна за достигане, тоест само ти имаш възможност да я постигнеш) и да има ключови параметри, които да дават на всички участници някакво чувство за размах и крайни резултати. („Колкото се може повече и колкото се може по-бързо!“ не е визия. ) За да бъде ефективна визията трябва да бъде в процес на постоянно писане, така че всеки участник, образно и практически казано, да бъде на същата страница. И, за да не за забравяме, ние се нуждаем да обсъждаме визията достатъчно често с останалата част от организацията, за да бъдат хората наясно на къде отиваме.

2.    Ако не даваш на клиента привлекателни причини да купува от теб, то той няма да купи от теб.

Нашата компания винаги сме изхождали от факта, че не предлагаме нещо, без което някой не може и никога не сме предполагали, че клиентите ни просто ще ни посетят отново.  Дори напротив, ние винаги сме работили с вярването, че трябва да им дадем редица много добри причини( за предпочитане, доста от тях да са достатъчно реални), за да купуват от нас.

Какви точно са тези причини е различно за всеки бизнес.  Ако смяташ че причините за покупка на твоя продукт или услуга на твоята организация, не звучат толкова привликателно, те може би те наистина не са толкова привлекателни. По-добре започни да работиш над нови причини.

3.   Ако не създадеш страхотно и удволетворяващо място за работа на хората ти, то те няма да вършат страхтна работа.

Докато една сполотена и уважаваща индивида среда няма сама по себе си да гарантира успех, ако я съчетаеш с всички други неща в списъка, твоята организация ще има по-голям успех от колкото, организация която спазва останалите 11 точки от списъка, но игнорира тази.

Ние винаги сме казвали, че ще се отнасяме с хората, които са решили да работят за нас като доброволци. Колко удоволствие може да носи едно такова работно място? Всъщност, доста приятно леко удоволствие. Тук е момента да си отбелжите, че това го мислим във всеки смисъл на думата- емоционално, интелектуално, психически, не само финансово. Ние винаги работим над това да подобряваме нашите офиси и работни пространства като постоянно споделяме нашата визия за бъдещето (погледни точка едно), като включваме хората си в процеса на реорганизиране на фирмата, отворена финансова книга, много обучения и др.

В крайна сметка, ние знаем, че  хората искат да видят позитивна разлика; да видят, че техните допълнителни усилия биват забелязани и допринасят за добра кауза; да почувстват, че могат да подобрят както своя така и живота на останалите около тях, чрез работата си. Когато правим всичко това, ние имаме една далеч по-приятна и възнаграждаваща работна среда, от която да бъдем част, което означава че се забавляваме на работното си място, което пък от своя страна означава обслужването се подобрява и продажбите се повишават.

4.   Ако искаш персонала да се грижи за клиента,то трябва да се грижиш за персонала.

Това правило е едно от основните правила на „Сервилното Лидерство“, което е същината на работа на нашата фирма. (Научихме го от Робрърт Грийнлииф и неговата страхотна книга, Сервилно Лидерство). Нека да се изразя правилото с други думи, обслужването  което клиента получава от екипа, никога няма да бъде по-добро от обслужването, което ние като лидери даваме на персонала си.  Тонът, който идва отгоре в това отношение може много лесно да бъде налучкан. Мога да кажа с доста висока степен на акуратност как лидерите на една организация се отнасят с подчинените си, просто като гледам начина, по който голяма част от персонала обгрижва клиентите си. Всичко започва от нас, лидерите.

5.   Ако искаш високи резултати от персонала, трябва да дадеш точни очаквания и инструменти за постигането на тези резултати.

Сърцевината на нашия тренировъчен наръчник, който ние разработихме под ръковоството на Маги Байлес, партньор в нашата фирма в средата на деведесетте години, се казва че за да задействаш една страхотна организация ние трябва да бъдем наясно пред хората които ръководим, какво точно искаме от тях. И след това трябва много да работим и да ги научим тях да правят това. Ние винаги, колкото и неперфектно, се опитваме да правим това. Валидността на този наръчник беше удостоверена и от книгата „Първо махни всички правила“ на Маркус Бъкингхам и Кърт Кофман, в която книга социологическата агенция Галъп направи проучване с над един милион души и 80 000 мениджъри, за да определи кои са най-важните фактори, за да може една организация да задържи най-добрите (не всики, а само най-добрите си служители) служители колкото се може по-дълго на техните позиции. Кой милите,че е  най-важния елемент, който това проучване посочи? Ясни очаквания! А кой беше втория по-важност? Инструмените, с които си вършат работата, имат нужда да бъдат ефективно тренирани.

6.   Успешния бизнес прави нещата, които останалите знаят, че трябва да правят, но не правят.

Мога да ти разкажа хиляда истории, за да онагледя какво има в предвид, обаче има една която се е настанила в главата ми и тя е за това как си вадихме хляба, когато отворихме първия офис в Дели в началото на 80те години. Ние знаехме, че ако искаме да предлагаме страхотни сандвичи с телешки салам (това беше част от визията) трябваше да ги правим с много хубав хляб. След като пробвахме хляб от повече от 20 различни източника, си избрахме един – ръжен хляб от една пекарна, която беше на 45 минути път с кола от покрайнините на Детройт. Проблема беше, че пекарната, която ние избрахме за доставчик, не искаше да ни кара хляб от толкова далеч, при положение, че другите пекарни бяха готови да ни доставят хляба. Но пък хляба беше най-добрия. Това означаваше че някой трябваше да поеме по този път и да докара хляба, а хляба трябваше сутрин до най-късно 7 да е при нас. Правихме това цели 10 години защото знаехме, че си струва усилията и ни подтикна към успеха.  

Ще намериш този подход и истории като тази в успешните бизниеси, в която и да е индустрия. Докато конкурентите им доста често спестяват по всякакви недопустими начини, хората от успешните компании продължават да просто продължават да правят тези много малки и често незабележими неща, които други знаят че трябва да правят, само че не ги правят. Тези малко дейности може да са всякакви, но в общи линии е свързано със седенето до късно, отваряне много рано, още веднъш да благодариш на персонала и на клиентите, да платиш малко повече за по-качествени материяли, да простиш на бифш служител, който се е заблудил, да дадеш малко повече на общността итн.

7.   Ако не се подобряваш постоянно, нямаш никакви дългосрочни гаранции.

В реалността на бизнес живота ако не учиш, не се развиваш и не се подобряваш тогава пазара ще те изхвърли. Най-добрите организации и хора са разбрали това.

8.   Успехът означава че ще получаваш по-качествени проблеми, но проблеми винаги ще има.

Би ли предопчел да имаш много малко клиенти и да се измъчваш като дойде време за плащане на заплати? Или предпочиташ да не можеш да удържиш продажбите, и да не можеш просто да разбереш какво се случва? Естествено, би ми се искало продажбите да вървят така както са планувани, но това на дали ще стане и проблеми ще се появяват винаги. Ключа е в това да оценяваш шанса да работиш с по-хубавите проблеми.

9.   Това, в което си добър е вероятно да те доведе то момент, в който показваш слабост.

Казано с други думи, при почти всичко, в което сме добри в някакъв момент ще се поотнесем и ще стане проблем. Например, аз съм много фокусиран и не оставям нещо да ми влезе в главата толкова лесно. Определено, това ми качество е допринесло позитивно за всичко, което съм успял да постигна през годините. Но някак си е неизбежно, следвайки естетвените закони, че понякога се занимавам прекалено дълго с нещо, с което е трябвало отдавна да приключа. Същото правило важи и при организациите. Една от силните страни на нашата фирма е работно ни място, в което вземат участие всички желаещи. Коя е неизбежната ни слабост тогава? Понякога имаме толкова много шансове за хората да направят нещо, че нещата може да отнемат много повече време отколкото трябва. Хубавото на този закон е че, в момента в който го приемете, вместо да се борите срещу него, всъщност прави живота ни доста по-малко напрегнат и стресиращ. 

10.        Отнема много повече време да направиш нещо велико отколкото хората очакват.

Преди време по време на съвместната ни работа , Пол ми показа една негова философия : „Професионализъм означава да продължиш да се занимаваш с нещо когато обаянието и романтиката отдавна са изчезнали.“ Всяко нещо, което бях видял , чул и научил след това потвърждаваше това вярване.  Разбира се, че има успех за една нощ но това са много единични случаи. Почти всички големи организации, всички с дългосрочен успех и  рационално утвърден успех им е отнело дълъг период от време, за да бъдат построени. Някой от тези бизнеси изглеждат може би моментални машини за пари, но трябва да си призная не се сещам за много такива. А аз се занимавам с много организации.

Например ние много държим на принципа на отворента финансова книга – използването ме я като религиозна книга и дори провеждаме семинари по темата. Но трябва да си призная, че през първите пет години воденето на тази книга, в опитите ни да я имплиментираме, в най-добрия случай бяха посредствени. И отне поне още три четири години, за да се усъвършенстваме.

Моят опит тук показва, че отнема две годни, не два месеца за да достигнем до някакаво ниво на равновесие за всяка значима промяна или всеки значим проект, който започваме. Едва тогава ние сме в позиция, в която бихме могли да се опитаме да поемем по пътя на величието. Един цитат на есеистът Логън Пърсал Смит, „ Тестът за призвание е любовта към робството, което включва.“ Как да не се съглася с това?

11.        Печалбата е нещо хубаво.

Това е нещо толкова широко разпространено, че за малко да забравя да го влюча.  Но на кратко не ви трябва да правите голяма печалба, за да може бизнеса ви да оцелее. Трябва да имаш достатъчно пари в наличност, за да можеш да си покриваш разходите. И не забравя да си плащаш данъците на време иначе ще имаш доста проблеми.

12.        Великите организации ценят хората и хората, които работят в тях изпитват удволетвореност.

В нашата фирма работим усърдно от доста време насам, за да можем да създадем култура и система, които да са позитивни и оценяващи. Много сме далеч то това да бъдем перфектни и със сигурност не сме единствените, които се занимаваме с това. Без съмнение това е допринесло изключително много за да бъдем това което сме в момента.

Преди известно време, Ейми ембрълинг, една от бизнес партньорите ми, сподели една статия на Харвард Бизнес Ревю озаглавена “Управлявай енергията си , а не времето си! “  написана от Тони Шварц и Катрин Маккарти. В статията идеше реч за това как лидерите (това важи всъщност за всеки от нас) би трябвало да се фокусират вниманието си над това да създават полета от енергии вместо да се занимават с класическия подход да по си планирам и използват ефективно времето. Авторите не бяха най-отдолу, но пък бяха осъзнали че никога няма да има повече време за това и онова. Статията описва няколко характеристики които допринасят за тези повишени нива на енергията, но едно от техните главни заключения че енергичните хора живеят и изживяват в оценяващи и позитивно настроени.

Вярвам че великите организации са велики, точно защото хората в тях са активно оценявани и се забавляват правейки дова, което имат нужда да правят. Това е вярно, особенно когато времетната са трудни. (Ние също сме изживявали такива времена) Хората в тези организации все пак някакси успяват да намерят начин да са мили един към друг и да се забавляват с това което правят. Въпреки че не искат да се измъчват, те са доволони от факта че работят с хора, с които са им приятни.

12 естествени закони на бизнеса

От Ари Веинцвайг

Превод Н.Х. Петров

Много пъти са ми задавали този въпрос: „Каква е тайната на твоя успех?“ Отговора е че няма такава. Успехът се състои от много неща, включително усилена работа, добри идеи със солидна приложимост, възможността да се въстановяваш напълно след грешки, малко късмет, няколко доби пробива с след това още повеше усилиена работа. Този списък е доста точен, но не много полезен за някой който иска да създаде стрхотен бизнес.

Това което до сега съм намерил за много полезно, е съществуването на организационни принципи, които постоянно работят и следват един природна последователност в общата картина. Моя бизнес партньор, Пол Сегинау ги нарича „Природни Закони на Бизнеса“. Нашият опит показва, че тези природни закони са приложими за всеки бизнес без значение от размера, положението, възрастта или продукта/услугата, която предлага.

Изключения съществуват, но ще си кажа диреткно, не бих ви препоръчал да изразходвате много енергия опитвайки се да докажете, че тези правила са грешни. Прегледай и избери правила от списака, така както ти се иска. Надявам се да ти помогнат толкова колкото помогнаха и на нас.

1.   Много по-вероятно е да постигнеш нещо велико, ако имаш вдъхновяваща и стратегически здрава визия.

Естествено, че има хора киоти никога не си записват виждането си за величие, въпреки това намират начини да построят успешни организации. Но по нашия опит можем да съдим, че е много по-вероятно да създадете нещо специално, когато имате такова виждане. Със сигурност е много по-приятно да правите това просто по пътя.

Но каква е тази визия, или виждане? Така както ние го определяме , това е картината как изглежда успеха в определен бъдещ момент. Ако започвате нов бизнес, бих Ви препоръчал да си изберете времева рамка, за минимум идните три до пет години; по-напред в бъдещето би било дори по-добре. Визията съдържа подробности какво прави бизнеса и защо е специален. Тя описва начина, по който се чувстват хората, които работят в този бизнес. Тя също така включва начина, по който организацията се свързва с клиентите си, и начина по който пасва на заобикалящата го среда. Може дори да включва, колко ще изкарваме ти и аз и колко оборот имаме и за какво ще го даваме.

За да бъде ефективна визията трябва да бъде толкова вдъхновяваща, че всеки участник нужен за постигането ѝ, да бъде достатъчно мотивиран да вложи цялата си енергия. Трябва да бъде стратегически смислена (тоест предизвикваща и по никакъв начин лесна за достигане, тоест само ти имаш възможност да я постигнеш) и да има ключови параметри, които да дават на всички участници някакво чувство за размах и крайни резултати. („Колкото се може повече и колкото се може по-бързо!“ не е визия. ) За да бъде ефективна визията трябва да бъде в процес на постоянно писане, така че всеки участник, образно и практически казано, да бъде на същата страница. И, за да не за забравяме, ние се нуждаем да обсъждаме визията достатъчно често с останалата част от организацията, за да бъдат хората наясно на къде отиваме.

2.    Ако не даваш на клиента привлекателни причини да купува от теб, то той няма да купи от теб.

Нашата компания винаги сме изхождали от факта, че не предлагаме нещо, без което някой не може и никога не сме предполагали, че клиентите ни просто ще ни посетят отново.  Дори напротив, ние винаги сме работили с вярването, че трябва да им дадем редица много добри причини( за предпочитане, доста от тях да са достатъчно реални), за да купуват от нас.

Какви точно са тези причини е различно за всеки бизнес.  Ако смяташ че причините за покупка на твоя продукт или услуга на твоята организация, не звучат толкова привликателно, те може би те наистина не са толкова привлекателни. По-добре започни да работиш над нови причини.

3.   Ако не създадеш страхотно и удволетворяващо място за работа на хората ти, то те няма да вършат страхтна работа.

Докато една сполотена и уважаваща индивида среда няма сама по себе си да гарантира успех, ако я съчетаеш с всички други неща в списъка, твоята организация ще има по-голям успех от колкото, организация която спазва останалите 11 точки от списъка, но игнорира тази.

Ние винаги сме казвали, че ще се отнасяме с хората, които са решили да работят за нас като доброволци. Колко удоволствие може да носи едно такова работно място? Всъщност, доста приятно леко удоволствие. Тук е момента да си отбелжите, че това го мислим във всеки смисъл на думата- емоционално, интелектуално, психически, не само финансово. Ние винаги работим над това да подобряваме нашите офиси и работни пространства като постоянно споделяме нашата визия за бъдещето (погледни точка едно), като включваме хората си в процеса на реорганизиране на фирмата, отворена финансова книга, много обучения и др.

В крайна сметка, ние знаем, че  хората искат да видят позитивна разлика; да видят, че техните допълнителни усилия биват забелязани и допринасят за добра кауза; да почувстват, че могат да подобрят както своя така и живота на останалите около тях, чрез работата си. Когато правим всичко това, ние имаме една далеч по-приятна и възнаграждаваща работна среда, от която да бъдем част, което означава че се забавляваме на работното си място, което пък от своя страна означава обслужването се подобрява и продажбите се повишават.

4.   Ако искаш персонала да се грижи за клиента,то трябва да се грижиш за персонала.

Това правило е едно от основните правила на „Сервилното Лидерство“, което е същината на работа на нашата фирма. (Научихме го от Робрърт Грийнлииф и неговата страхотна книга, Сервилно Лидерство). Нека да се изразя правилото с други думи, обслужването  което клиента получава от екипа, никога няма да бъде по-добро от обслужването, което ние като лидери даваме на персонала си.  Тонът, който идва отгоре в това отношение може много лесно да бъде налучкан. Мога да кажа с доста висока степен на акуратност как лидерите на една организация се отнасят с подчинените си, просто като гледам начина, по който голяма част от персонала обгрижва клиентите си. Всичко започва от нас, лидерите.

5.   Ако искаш високи резултати от персонала, трябва да дадеш точни очаквания и инструменти за постигането на тези резултати.

Сърцевината на нашия тренировъчен наръчник, който ние разработихме под ръковоството на Маги Байлес, партньор в нашата фирма в средата на деведесетте години, се казва че за да задействаш една страхотна организация ние трябва да бъдем наясно пред хората които ръководим, какво точно искаме от тях. И след това трябва много да работим и да ги научим тях да правят това. Ние винаги, колкото и неперфектно, се опитваме да правим това. Валидността на този наръчник беше удостоверена и от книгата „Първо махни всички правила“ на Маркус Бъкингхам и Кърт Кофман, в която книга социологическата агенция Галъп направи проучване с над един милион души и 80 000 мениджъри, за да определи кои са най-важните фактори, за да може една организация да задържи най-добрите (не всики, а само най-добрите си служители) служители колкото се може по-дълго на техните позиции. Кой милите,че е  най-важния елемент, който това проучване посочи? Ясни очаквания! А кой беше втория по-важност? Инструмените, с които си вършат работата, имат нужда да бъдат ефективно тренирани.

6.   Успешния бизнес прави нещата, които останалите знаят, че трябва да правят, но не правят.

Мога да ти разкажа хиляда истории, за да онагледя какво има в предвид, обаче има една която се е настанила в главата ми и тя е за това как си вадихме хляба, когато отворихме първия офис в Дели в началото на 80те години. Ние знаехме, че ако искаме да предлагаме страхотни сандвичи с телешки салам (това беше част от визията) трябваше да ги правим с много хубав хляб. След като пробвахме хляб от повече от 20 различни източника, си избрахме един – ръжен хляб от една пекарна, която беше на 45 минути път с кола от покрайнините на Детройт. Проблема беше, че пекарната, която ние избрахме за доставчик, не искаше да ни кара хляб от толкова далеч, при положение, че другите пекарни бяха готови да ни доставят хляба. Но пък хляба беше най-добрия. Това означаваше че някой трябваше да поеме по този път и да докара хляба, а хляба трябваше сутрин до най-късно 7 да е при нас. Правихме това цели 10 години защото знаехме, че си струва усилията и ни подтикна към успеха.  

Ще намериш този подход и истории като тази в успешните бизниеси, в която и да е индустрия. Докато конкурентите им доста често спестяват по всякакви недопустими начини, хората от успешните компании продължават да просто продължават да правят тези много малки и често незабележими неща, които други знаят че трябва да правят, само че не ги правят. Тези малко дейности може да са всякакви, но в общи линии е свързано със седенето до късно, отваряне много рано, още веднъш да благодариш на персонала и на клиентите, да платиш малко повече за по-качествени материяли, да простиш на бифш служител, който се е заблудил, да дадеш малко повече на общността итн.

7.   Ако не се подобряваш постоянно, нямаш никакви дългосрочни гаранции.

В реалността на бизнес живота ако не учиш, не се развиваш и не се подобряваш тогава пазара ще те изхвърли. Най-добрите организации и хора са разбрали това.

8.   Успехът означава че ще получаваш по-качествени проблеми, но проблеми винаги ще има.

Би ли предопчел да имаш много малко клиенти и да се измъчваш като дойде време за плащане на заплати? Или предпочиташ да не можеш да удържиш продажбите, и да не можеш просто да разбереш какво се случва? Естествено, би ми се искало продажбите да вървят така както са планувани, но това на дали ще стане и проблеми ще се появяват винаги. Ключа е в това да оценяваш шанса да работиш с по-хубавите проблеми.

9.   Това, в което си добър е вероятно да те доведе то момент, в който показваш слабост.

Казано с други думи, при почти всичко, в което сме добри в някакъв момент ще се поотнесем и ще стане проблем. Например, аз съм много фокусиран и не оставям нещо да ми влезе в главата толкова лесно. Определено, това ми качество е допринесло позитивно за всичко, което съм успял да постигна през годините. Но някак си е неизбежно, следвайки естетвените закони, че понякога се занимавам прекалено дълго с нещо, с което е трябвало отдавна да приключа. Същото правило важи и при организациите. Една от силните страни на нашата фирма е работно ни място, в което вземат участие всички желаещи. Коя е неизбежната ни слабост тогава? Понякога имаме толкова много шансове за хората да направят нещо, че нещата може да отнемат много повече време отколкото трябва. Хубавото на този закон е че, в момента в който го приемете, вместо да се борите срещу него, всъщност прави живота ни доста по-малко напрегнат и стресиращ. 

10.        Отнема много повече време да направиш нещо велико отколкото хората очакват.

Преди време по време на съвместната ни работа , Пол ми показа една негова философия : „Професионализъм означава да продължиш да се занимаваш с нещо когато обаянието и романтиката отдавна са изчезнали.“ Всяко нещо, което бях видял , чул и научил след това потвърждаваше това вярване.  Разбира се, че има успех за една нощ но това са много единични случаи. Почти всички големи организации, всички с дългосрочен успех и  рационално утвърден успех им е отнело дълъг период от време, за да бъдат построени. Някой от тези бизнеси изглеждат може би моментални машини за пари, но трябва да си призная не се сещам за много такива. А аз се занимавам с много организации.

Например ние много държим на принципа на отворента финансова книга – използването ме я като религиозна книга и дори провеждаме семинари по темата. Но трябва да си призная, че през първите пет години воденето на тази книга, в опитите ни да я имплиментираме, в най-добрия случай бяха посредствени. И отне поне още три четири години, за да се усъвършенстваме.

Моят опит тук показва, че отнема две годни, не два месеца за да достигнем до някакаво ниво на равновесие за всяка значима промяна или всеки значим проект, който започваме. Едва тогава ние сме в позиция, в която бихме могли да се опитаме да поемем по пътя на величието. Един цитат на есеистът Логън Пърсал Смит, „ Тестът за призвание е любовта към робството, което включва.“ Как да не се съглася с това?

11.        Печалбата е нещо хубаво.

Това е нещо толкова широко разпространено, че за малко да забравя да го влюча.  Но на кратко не ви трябва да правите голяма печалба, за да може бизнеса ви да оцелее. Трябва да имаш достатъчно пари в наличност, за да можеш да си покриваш разходите. И не забравя да си плащаш данъците на време иначе ще имаш доста проблеми.

12.        Великите организации ценят хората и хората, които работят в тях изпитват удволетвореност.

В нашата фирма работим усърдно от доста време насам, за да можем да създадем култура и система, които да са позитивни и оценяващи. Много сме далеч то това да бъдем перфектни и със сигурност не сме единствените, които се занимаваме с това. Без съмнение това е допринесло изключително много за да бъдем това което сме в момента.

Преди известно време, Ейми ембрълинг, една от бизнес партньорите ми, сподели една статия на Харвард Бизнес Ревю озаглавена “Управлявай енергията си , а не времето си! “  написана от Тони Шварц и Катрин Маккарти. В статията идеше реч за това как лидерите (това важи всъщност за всеки от нас) би трябвало да се фокусират вниманието си над това да създават полета от енергии вместо да се занимават с класическия подход да по си планирам и използват ефективно времето. Авторите не бяха най-отдолу, но пък бяха осъзнали че никога няма да има повече време за това и онова. Статията описва няколко характеристики които допринасят за тези повишени нива на енергията, но едно от техните главни заключения че енергичните хора живеят и изживяват в оценяващи и позитивно настроени.

Вярвам че великите организации са велики, точно защото хората в тях са активно оценявани и се забавляват правейки дова, което имат нужда да правят. Това е вярно, особенно когато времетната са трудни. (Ние също сме изживявали такива времена) Хората в тези организации все пак някакси успяват да намерят начин да са мили един към друг и да се забавляват с това което правят. Въпреки че не искат да се измъчват, те са доволони от факта че работят с хора, с които са им приятни.

Превод на презентацията на Ранд Фишкин

<div style="width:425px" id="__ss_5149174"><strong style="display:block;margin:12px 0 4px">Rand one</strong>

Целия фаил в оригинал на дрес -

Ако има желаещи за останалото пишете в коментарите.

Christopher hitchens has cancer

Christopher Hitchens is dying. Some very new idea for me. I have been reading his works for a long time. I had always struggled with the vocabulary he is using, but always loved the content. It is amazing what could happens with a men suffering from cancer. I am so sad when I see him. For me , Hitchens was one of the sharpest mind of the contemporary world. Even more excites me that he did not gave up writing. His mind is as sharp as its body used to be. I wish him painless death and will try to read his new book.

interactions magazine | Gestural Interfaces: A Step Backwards in Usability

One step forward, two steps back.

Once again, the usability crisis is upon us. We suspect most of you thought it was over. After all, HCI certainly understands how to make things usable, so the emphasis has shifted to more engaging topics, such as new applications, new technological developments, and the challenges of social networks and ubiquitous connection and communication. Well, you were wrong.

In a recent column for interactions, Norman pointed out that in the rush to develop gestural (or “natural”) interfaces, well-tested and understood standards of interaction design were being overthrown, ignored, and violated [1]. Yes, new technologies require new methods, but the refusal to follow well-established principles leads to usability disaster.

Recently, Raluca Budui and Hoa Loranger from the Nielsen Norman Group performed usability tests on Apple’s iPad, reaching much the same conclusion. The new applications for gestural control in smart cell phones (notably the iPhone and Android devices) and the coming arrival of larger screen devices built upon gestural operating systems (starting with Apple’s iPad) promise even more opportunities for well-intended developers to screw things up. Nielsen put it this way: “The first crop of iPad apps revived memories of Web designs from 1993, when Mosaic first introduced the image map that made it possible for any part of any picture to become a UI element. As a result, graphic designers went wild: Anything they could draw could be a UI, whether it made sense or not. It’s the same with iPad apps: Anything you can show and touch can be a UI on this device. There are no standards and no expectations.” [2]

Why are we having trouble? Several reasons:

• The lack of established guidelines for gestural control
• The misguided insistence by companies (e.g., Apple and Google) to ignore established conventions and establish ill-conceived new ones.
• The developer community’s apparent ignorance of the long history and many findings of HCI research, which results in their feeling empowered to unleash untested and unproven creative efforts upon the unwitting public.

In response to Nielsen’s article about the iPad usability studies, some critics claimed it is reasonable to experiment with radically new interaction techniques when given a new platform. We agree. But the place for such experimentation is in the lab. After all, most new ideas fail, and the more radically they depart from previous best practices, the more likely they are to fail. Sometimes a radical idea turns out to be a brilliant radical breakthrough. Those designs should indeed ship, but it’s important to realize radical breakthroughs are extremely rare in any discipline. Most progress is made through small and sustained incremental steps. Bold explorations should remain inside the company and university research laboratories and not be inflicted on any customers until those recruited to participate in user research have validated the approach.

There are several fundamental principles of interaction design that are completely independent of technology:

• Visibility (also called perceived affordances or signifiers)
• Feedback
• Consistency (also known as standards)
• Non-destructive operations (hence the importance of undo)
• Discoverability: All operations can be discovered by systematic exploration of menus.
• Scalability: The operation should work on all screen sizes, small and large.
• Reliability: Operations should work. Period. And events should not happen randomly.

All of these principles are rapidly disappearing from designers’ tool kits, aided, we must emphasize, by the weird design guidelines issued by Apple, Google, and Microsoft.

What are we talking about? Let us explain.

Visibility

Nonexistent signifiers. To delete an unread message in Mail on the iPhone, swipe right across the unopened mail and a dialog appears, allowing you to delete the item. Open the email and the same operation has no result. In the Calendar, the operation does not work. How is anyone to know, first, that this magical gesture exists, and second, in which settings it operates?

With the Android, pressing and holding on an unopened email brings up a menu that allows, among other items, deletion. Open the email and the same operation has no result. In the Google calendar, the same operation has no result. How is anyone to know, first, that this magical gesture exists, and second, in which settings it operates?

Whenever we discuss these examples with others, we invariably get two reactions. One is “Gee, I didn’t know that.” The other is, “Did you know that if you do this [followed by some exotic swipe, multifingered tap, or prolonged touch] that [the following] happens?” Usually it is then our turn to look surprised and say, “No, we didn’t know that.” This is no way to have people learn how to use a system.

Misleading signifiers. For Android phones, there are four permanent controls at the bottom of the screen: back, menu, home, and search. They are always visible, suggesting they are always operative. True for three out of the four—not for the menu button. This visible menu button implies there is a menu available, but no, many applications (and places within applications) don’t have menus, and even those that do don’t always have them everywhere. There is no way to tell without pushing the button and discovering that nothing happens. (Actually, it means multiple pushes because the lack of a response the first time may reflect the unreliability of the technology.)

Worse, when on the home screen, pushing the menu will occasionally bring up the on-screen keyboard. Usually a second push of the same key undoes the action done by the first, but sometimes, the second push brings up a menu that floats above the material being displayed (The keyboard does not always appear. Despite much experimentation, we are unable to come up with the rules that govern when this will or will not occur.)

Feedback

Both Apple and Google recommend multiple ways to return to a previous screen. Unfortunately, for any given implementation, the method seems to depend upon the designer’s whim. Sometimes one can swipe the screen to the right or downward. Generally, one uses the back button. On the iPhone, if you are lucky, there is a labeled button. (If not, try swiping in all directions and pushing everything visible on the screen.) With the Android, the permanently visible back button provides one method, but sometimes the task is accomplished by sliding the screen to the right. The back button has a major flaw, however. Push the back button to go to the previous page, then again, and then again: Oops, suddenly you are out of the application, never having been warned that the next button-push exits instead of simply going back. (The same flaw exists on the Blackberry.) The back button moves the user through the “activity stack,” which always includes the originating activity: home.

This programming decision should not be allowed to affect the user experience: Falling off the cliff of the application to the home screen is not good usability practice. (Note too that the stack on the Android does not include all the elements the user model would include: It explicitly leaves out views, windows, menus, and dialogs.) Yes, provide a back button—or perhaps call it a dismiss button—but make it follow the user’s model of “going back,” not the programmer’s model that is incorporated into the activity stack of the operating system. Among other things, it should have a hard stop at the top level of the application. The forced exit from the application is wrong.

Consistency and Standards

Whatever happened to the distinction between radio buttons and checkboxes? Radio buttons meant selection of only one out of all the possibilities: Selecting one precluded the selection of others. Check boxes, however, allow one to select multiple alternatives. Now, with these new systems, check boxes can work any way the developer chooses, often to the distress of the poor person trying to use the system.

Some applications allow pinching to change image scale; others use plus and minus boxes. Some allow you to flip screens up, some down, some to the right, some to the left, and some not at all. Touching an image can enlarge it, hyperlink from it, flip it over, unlock it so it can be moved, or whatever the developer and his whim decided.

The different operating-system developers have provided detailed interface guidelines for their products. Unfortunately, the guidelines differ from one another, in part because different companies wish to protect their intellectual property by not allowing other companies to follow their methods. But whatever the reason, proprietary standards make life more difficult for everyone. For sure, they undermine the main way in which users learn from each other.

Discoverability

The true advantage of the Graphical User Interface (GUI) was that commands no longer had to be memorized. Instead, every possible action in the interface could be discovered through systematic exploration of the menus. Discoverability is another important principle that has now disappeared. Apple specifically recommends against the use of menus. The Android UI team takes the opposite position, even providing a dedicated menu key, but does not require that it always be active. Moreover, swipes and gestures cannot readily be incorporated in menus: So far, nobody has figured out how to inform the person using the app what the alternatives are.

Scalability

Home computers, whether laptop or desktop, always came with a wide variety of screen sizes. Now that computer operating systems are starting to support multitouch technology, this means gestures must work on large screens as well as small. There is a plethora of screen sizes for cell phones, including the emergence of an in-between form; we now have midsize screens. Eventually, screens will range from tiny to huge, conceivably wall-size (or at least, whiteboard-size). However, gestures that work well for small screens fail for large ones, and vice versa. Small little checkboxes and other targets that work well with mouse and stylus are inappropriate for fingers. Larger screens have their own problems with control sizes. Are the new controls to be used while held in the hand, laid flat upon a surface, or tilted at an angle? All varieties now exist.

Sensitive screens give many opportunities for accidental selection and the triggering of actions. This happens on small screens because the target items might be small and close together. This happens on large screens because the same hands necessary to hold and stabilize the device can accidentally touch the screen.

Reliability

Accidental activation is common in gestural interfaces, as users happen to touch something they didn’t mean to touch. Conversely, users frequently intend to touch a control or issue a gestural command, but nothing happens because their touch or gesture was a little bit off. Traditional GUIs do have similar problems: for example, when the mouse is clicked one pixel outside the icon a user intended to activate. But at least the mouse pointer is visible on the screen so that the user can see it’s slightly off.

Since gestures are invisible, users often don’t know that they made such mistakes. Also, a basic foundation of usability is that errors are not the user’s fault; they are the system’s (or designer’s) fault for making it too easy to commit the error. When users think they did one thing but actually did something else, they lose their sense of controlling the system because they don’t understand the connection between actions and results. The user experience feels random and definitely not empowering.

Some reliability issues can be alleviated by following usability guidelines such as using larger objects and surrounding them with generous click zones. Others are inherent in any new technology that will have its bugs—that much more reason to enhance user empowerment by designing according to the other interaction principles we have listed in this article.

Lack of undo. Undo! One of the most brilliant inventions of usable computer interfaces seems mostly to have been forgotten. It is very difficult to recover from accidental selections or checking of boxes. First, the result often takes you to a new location. Second, it may not even be obvious what action got you there. For example, if a finger accidentally scrapes an active region, triggering an action, there is almost no way to know why the resulting action took place because the trigger was unintentional.

Novel Interaction Methods

Gestural systems do require novel interaction methods. Indeed, this is one of their virtues. We can tilt and shake, rotate and touch, poke and probe. The results can be extremely effective while also conveying a sense of fun and pleasure. But these interaction styles are still in their infancy, so it is only natural to expect that a great deal of exploration and study still needs to be done.

Shaking has become a standard way of requesting another choice, a choice that seems to have been discovered accidentally, but that also feels natural. Note, however, that although it is easy and fun to shake a small cell phone, shaking a large pad is neither easy nor much fun. Scrolling through long lists can now be done by rapid swiping of the fingers, providing some visual excitement, but we still need to work out the display dynamics, allowing the items to gather speed, to keep going through a form of “momentum,” yet to make it possible to see where one is in the list while it whizzes past, and to enable rapid stopping once the desired location seems near.

Although pinching and spreading seem like natural ways of zooming an object out and in, when the dynamics are badly set, the movements are difficult to control. Different applications today use different rules, which end up confusing people. Moreover, even if they could, not all places allow this: another source of confusion.

Rotation and tilting the device are also often used to change the display, although for some applications, such as reading, it has been found necessary to provide a lock to prevent the otherwise natural rotation of the displayed image that would prevent easy reading.

The Promise of Gestural Interfaces

The new interfaces can be a pleasure to use and a pleasure to see. They also offer the possibility of scaling back the sometimes heavy-handed visual language of traditional GUIs that were designed back when nobody had seen a scrollbar. In the early 1980s, usability demanded GUI elements that fairly screamed “click me.”

Desktop GUIs are already less neon than Windows 3.0, and we can afford to dial back the visual prominence a bit more on tablets, which will further enhance their aesthetics. But dialed back doesn’t mean invisible.

The new displays promise to revolutionize media: News and opinion pieces can be dynamic, with short video instead of still photographs and adjustable figures that can be manipulated instead of static diagrams. Consumer Reports could publish its rating tables with reader-controlled weights, so each viewer would have a tailored set of recommendations based upon standardized test results.

The new devices are also fun to use: Gestures add a welcome feeling of activity to the otherwise joyless ones of pointing and clicking.

But the lack of consistency and inability to discover operations, coupled with the ease of accidentally triggering actions from which there is no recovery, threatens the viability of these systems.

We urgently need to return to our basics, developing usability guidelines for these systems that are based upon solid principles of interaction design, not on the whims of the company-interface guidelines and arbitrary ideas of developers.

Works Cited

[1] Norman, D. A. “Natural User Interfaces Are Not Natural.” interactions 17, 3, (2010); http://interactions.acm.org/content/?p=1355/

[2] Nielsen, J. “iPad Usability: First Findings from User Testing.” Jakob Nielsen’s Alertbox, 26 April 2010. http://www.useit.com/alertbox/ipad.html/

subscribe to interactions -->

via interactions.acm.org

Страхотна статия, която г-н Вързоновцев пусна в twitter. Време е по-сериозно да погледнем над новите устройства и това, и вместо да цъкаме по всеки нов продукт на apple, да оформим едни и същи гайд лайнс. Едва миналата година в Германия, гилдията на изчанчените решения (адските флаш програмисти, обикновенно провалени художници) поддаде под гилдията на уеб стандартите. И надслова уебдизайна е занаят, а не изкуство надделяваше определено в интернет пространството. В момента мисля, че същите тези хора трябва да се заемат с тази тема за всички нови тач екрани и екранчета.